ДИСЕРТАЦИИ >>>>
ЗАЩИТЕНИ ДИСЕРТАЦИИ
Д-р. Калина Трифонова -
Защита на дисертация - 04.06.2014 г. на тема "Поведение при пациенти с очни проблеми в условията на общата практика"
Научни ръководители:
доц. Марин Атанасов, д.м.
проф. Любима Деспотова, д.м.
Научно жури:
1. Проф. Мариета Конарева, д.м.
2. Проф. Любима Деспотова, д.м.
3. Доц. Марин Атанасов, д.м.
4. Доц. Георги Йорданов, д.м.
5. Димитър Джелебож, д.м.
Рецензенти: 1. Проф. Мариета Конарева, д.м. 2. Доц. Димитър Джелебов, д.м.
При гласуване на научното жури с 5 гласа ДА на д-р. Калина Трифонова бе присъдена научно - образователна степен Доктор по медицина.
ПОВЕДЕНИЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С ОЧНИ ПРОБЛЕМИ В УСЛОВИЯТА НА ОБЩАТА ПРАКТИКА
РЕЗЮМЕ
Въведение: В България до този момент не е проучвана ролята на лекарите от общите практики по отношение на пациентите с очни проблеми. Те могат да играят ключова роля в профилактиката и ранната диагностика на редица социално значими очни заболявания, както и в грижите за зрението на децата и застаряващото население. Общопрактикуващите лекари трябва да умеят да различават състоянията, които са безобидни, от тези които застрашават сериозно зрението на техните пациенти.
Цели и задачи: Целта на дисертационния труд е да се оцени и анализира нивото на обучение и поведението на общопрактикуващите лекари към пациенти с чести, спешни и социално значими очни заболявания, със специална насока към детската възраст и застаряващото население. Да се формулират предложения относно подобряване на обучението и поведението на ОПЛ при пациенти с очни проблеми.
Методи и материали: За целите на предварителното проучване беше изготвен изпитен тест за специализиращи обща медицина. Сравнени бяха резултатите преди и след серия от лекции. Раздадени бяха въпросници на 80 лекари-офталмолози, 250 общопрактикуващи лекари и 480 пациенти. Данните бяха анализирани чрез SPSS 16 статистически пакет. Беше извършен количествен описателен, качествен, непараметричен анализ и кръстосано табулиране.
Резултати: В резултат от получените данни можем да заключим, че по време на обучението на специализантите по обща медицина е необходимо да се наблегне допълнително върху отдиференцирането на безобидните от опасните очни състояния, поведението при спешни състояния; глаукома; амблиопия и ретинопатия на недоносеното. Въпреки че има потенциал за скрининг на очни заболявания в общата практика, профилактичните прегледи на зрението, осъществявани от ОПЛ, не са добре застъпени. Те често лекуват пациенти с очни проблеми самостоятелно, за съжаление прекалено често грешно. В резултат на проучването бяха изготвени препоръки за профилактика на усложнения от диабетна ретинопатия в общата практика, както и предложение за обновяване на учебната програма по модул «очни болести». Създаден беше единствения по рода си информационен сайт на български www.eye-gp.com за общопрактикуващи лекари, покриващ нуждата от допълнително обучение.
Заключение: Правилното взаимодействието между общопрактикуващите лекари и офталмолозите би подобрило значително грижите за пациентите с очни проблеми.
Approach towards patients with eye problems in general practice settings
SUMMARY
Background: In Bulgaria, until now, the role of general practitioners for taking care of patients with ocular problems has not been studied. They can play a key role in the prevention and early diagnosis of a number of socially significant eye diseases as well as in the care of children and the aging population. General practitioners should be able to distinguish conditions that are harmless from those that seriously endanger the vision of their patients.
Aims and tasks: The aim of our study is to assess and analyze the level of training and approach of GPs towards patients with frequent, emergency and socially significant eye diseases with special regard to childhood and aging population. A proposal for improving the training and approach of general practitioners towards patients with ocular problems needs to be created.
Methods and materials: For the purpose of the preliminary study, a test for general practice residents was conducted. The results were compared before and after a series of lectures. Questionnaires for 80 ophthalmologists, 250 general practitioners and 480 patients were distributed. The data were analyzed using the SPSS 16 statistical analysis. Quantitative descriptive, qualitative, non-parametric analysis and cross-tabulation were performed.
Results: As a result we can conclude that during the residency in general practice it is necessary to focus on differential diagnosis between harmless and dangerous eye conditions, behavior in emergency situations, glaucoma, childhood vision screening and vision of the elderly. Even though, there is a very good potential for screening of eye diseases in general practice, prophylactic examinations of vision by GPs are not well represented. GPs often treat patients with eye problems by themselves but with very often mistakes. As a result of the study, we prepared recommendations for the prevention of complications of diabetic retinopathy in the general practice as well as a proposal for updating the curriculum of the ophthalmic disease module. A unique information site on www.eye-gp.com was set up for general practitioners covering the need for further training.
Conclusion: Proper interaction between general practitioners and ophthalmologists would greatly improve care for patients with ocular problems.
Поведение при пациенти с очни проблеми в условията на общата практика
РЕЗЮМЕ
Въведение: В България до този момент не е проучвана ролята на лекарите от общите практики по отношение на пациентите с очни проблеми. Те могат да играят ключова роля в профилактиката и ранната диагностика на редица социално значими очни заболявания, както и в грижите за зрението на децата и застаряващото население. Общопрактикуващите лекари трябва да умеят да различават състоянията, които са безобидни, от тези които застрашават сериозно зрението на техните пациенти.
Цели и задачи: Целта на дисертационния труд е да се оцени и анализира нивото на обучение и поведението на общопрактикуващите лекари към пациенти с чести, спешни и социално значими очни заболявания, със специална насока към детската възраст и застаряващото население. Да се формулират предложения относно подобряване на обучението и поведението на ОПЛ при пациенти с очни проблеми.
Методи и материали: За целите на предварителното проучване беше изготвен изпитен тест за специализиращи обща медицина. Сравнени бяха резултатите преди и след серия от лекции. Раздадени бяха въпросници на 80 лекари-офталмолози, 250 общопрактикуващи лекари и 480 пациенти. Данните бяха анализирани чрез SPSS 16 статистически пакет. Беше извършен количествен описателен, качествен, непараметричен анализ и кръстосано табулиране.
Резултати: В резултат от получените данни можем да заключим, че по време на обучението на специализантите по обща медицина е необходимо да се наблегне допълнително върху отдиференцирането на безобидните от опасните очни състояния, поведението при спешни състояния; глаукома; амблиопия и ретинопатия на недоносеното. Въпреки че има потенциал за скрининг на очни заболявания в общата практика, профилактичните прегледи на зрението, осъществявани от ОПЛ, не са добре застъпени. Те често лекуват пациенти с очни проблеми самостоятелно, за съжаление прекалено често грешно. В резултат на проучването бяха изготвени препоръки за профилактика на усложнения от диабетна ретинопатия в общата практика, както и предложение за обновяване на учебната програма по модул «очни болести». Създаден беше единствения по рода си информационен сайт на български www.eye-gp.com за общопрактикуващи лекари, покриващ нуждата от допълнително обучение.
Заключение: Правилното взаимодействието между общопрактикуващите лекари и офталмолозите би подобрило значително грижите за пациентите с очни проблеми.
Approach towards patients with eye problems in general practice settings
SUMMARY
Background: In Bulgaria, until now, the role of general practitioners for taking care of patients with ocular problems has not been studied. They can play a key role in the prevention and early diagnosis of a number of socially significant eye diseases as well as in the care of children and the aging population. General practitioners should be able to distinguish conditions that are harmless from those that seriously endanger the vision of their patients.
Aims and tasks: The aim of our study is to assess and analyze the level of training and approach of GPs towards patients with frequent, emergency and socially significant eye diseases with special regard to childhood and aging population. A proposal for improving the training and approach of general practitioners towards patients with ocular problems needs to be created.
Methods and materials: For the purpose of the preliminary study, a test for general practice residents was conducted. The results were compared before and after a series of lectures. Questionnaires for 80 ophthalmologists, 250 general practitioners and 480 patients were distributed. The data were analyzed using the SPSS 16 statistical analysis. Quantitative descriptive, qualitative, non-parametric analysis and cross-tabulation were performed.
Results: As a result we can conclude that during the residency in general practice it is necessary to focus on differential diagnosis between harmless and dangerous eye conditions, behavior in emergency situations, glaucoma, childhood vision screening and vision of the elderly. Even though, there is a very good potential for screening of eye diseases in general practice, prophylactic examinations of vision by GPs are not well represented. GPs often treat patients with eye problems by themselves but with very often mistakes. As a result of the study, we prepared recommendations for the prevention of complications of diabetic retinopathy in the general practice as well as a proposal for updating the curriculum of the ophthalmic disease module. A unique information site on www.eye-gp.com was set up for general practitioners covering the need for further training.
Conclusion: Proper interaction between general practitioners and ophthalmologists would greatly improve care for patients with ocular problems.
На 19.01.2018 г. от 14.00 часа в аудитория „Янко Добрев”, в сградата на II-ра Хирургия на УМБАЛ „Александровска”, бул. „Св. Георги Софийски” No1,гр. София , се състоя публичната защита на дисертационен труд „Изследване и анализ на хориоидеята чрез SD - OCT” за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на д-р Яни Тодоров Здравков, докторант към Катедра по офталмология – Медицински унивиерситет гр.София.
Научен ръководител:ДОЦ. Д-Р ИВАН ТАНЕВ, Д.М.
Научно жури:
Председател:
ДОЦ. Д-Р ИВАН ТАНЕВ, Д.М.
Членове:
ПРОФ.Д-Р СИЛВИЯ ЧЕРНИНКОВА – ГОПИНА Д.М.Н.
ДОЦ.Д-Р ТОШО МИТОВ Д.М.
ДОЦ.Д-Р ИВАН ТАНЕВ Д.М.
ДОЦ.Д-Р МАРИН АТАНАСОВ Д.М.
ДОЦ.Д-Р ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ Д.М.
Рецензенти:
1. ПРОФ.Д-Р СИЛВИЯ ЧЕРНИНКОВА – ГОПИНА Д.М.Н.
2. ДОЦ.Д-Р ТОШО МИТОВ Д.М.
Останалите членове на научното жури със становища.
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на Яни Тодоров Здравков.
Изследване и анализ на хориоидеята чрез SD – OCT
РЕЗЮМЕ
ВЪВЕДЕНИЕ: Изследване на хороидеята с ОСТ дава уникална възможност и необходимост да се изведат референтни стойности на хороидна дебелина и обем, и перипапиларен хороиден ъгъл при здрави доброволци, спрямо различни фактори на влияние. От друга страна, анализът на споменатите биометрични показатели, в контекста на определени нозологични единици, е възможно да подобри диагностично/ терапевтичния потенциал, а също и крайния зрителен резултат при някои хирургични процедури. Решение на част от тези предизвикателства е потърсено с разработването на настоящия научен труд.
ЦЕЛ: Да се проучат възможностите за изследване и анализ на хороидната дебелина и обем при здрави доброволци и в хода на определени клинични състояния чрез спектрал – домейн оптична кохерентна томография (SD OCT).
МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ: Проучването обхваща 138 участника (140 очи), на възраст между 21г. и 85г. . Участниците са изследвани от трима независими, един от друг , изследователи, в две последователни наблюдения.
За изследване на хороидната биометрия се използва OCT апарат 3D OCT – 2000 FA Plus (Topcon Corporation, Japan) и софтуерна версия 8.11.
РЕЗУЛТАТИ: Стандартизирано, остро физическо натоварване индуцира субфовейно и назално удебеляване на хороидеята. Подобен ефект върху хороидната биометрия имат факоемулсификацията и локалната антиглаукомна терапия.
ЗАКЛЮЧЕНИЕ: В настоящата научна работа се оцениха възможностите за изобразяване и анализ на хороидеята, посредством различни алгоритми. Установи се висока чувствителност и специфичност на изследваните показатели във всички групи. Резултатите показват, че изследването на хороидеята с SD OCT e достоверен метод за изграждане и последваща оценка, както на двуизмерно, така и на 3D изображение на хороидеята. Изграденият модел се оказва ценен и с това, че може да изследва освен хороидна дебелина, но и хороиден обем и перипапиларен хороиден ъгъл.
SUMMARY
INTRODUCTION: OCT supplies an unique possibility for choroidal assessment and analysis, therefore different choroidal indexes and their values of reference to be investigated. The method is applied to normal, healthy individuals, and also to cataract and glaucoma patients.
AIM: The purpose of the present dissertation is to assess and analyze the choroidal biometry in different study groups by spectral- domein optical coherence tomography (SD OCT).
MATERIAL AND METHODS: The study includes 138 participants (140eyes), aged between 21 and 85 years at their first visit. Three independent observers made the OCT exams, in two consecutive observations.
The choroids is analyzed with OCT device 3D OCT – 2000 FA Plus (Topcon Corporation, Japan) and software version 8.11.
RESULTS: The applied acute physical exersice, phacoemulsification and local antiglaucoma treatment induce a positive, short-term choroidal dynamics.
CONCLUSION: Numerous choroidal indexes had been analyzed in the present study by different OCT algoritms. The results, with their high reproducibility and reliability, confirm the method as reliable tool for assessment and analysis of choroidal thickness, volume and peripapilary choroidal angle.
На 14.07.2017 г. от 14.00 часа в аудитория „Янко Добрев”, в сградата на II-ра Хирургия на УМБАЛ „Александровска”,
бул. „Св. Георги Софийски” No1,гр. София , се състоя публичната защита на дисертационен труд „РЕФРАКЦИЯ
ПРИ ДЕЦА ДО 3- ГОДИШНА ВЪЗРАСТ” за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на д-р Албена Венциславова Симеонова, докторант към Катедра по офталмология – Медицински унивиерситет гр.София.
Научен ръководител:ДОЦ. Д-Р ВИОЛЕТА ЧЕРНОДРИНСКА, ДМ
Научен консултант:ДОЦ. Д-Р ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА, ДМ
Научно жури:
Председател:
Проф. д-р Ива Тодорова Петкова, д.м.
Членове:
Доц. д-р Виолета Силви Чернодринска, д.м.
Доц. д-р Геновева Иванова Алексиева, д.м.
Проф. д-р Лъчезар Георгиев Войнов, д.м.
Доц. д-р Цветомир Иванов Димитров, д.м.
Рецензенти:
Проф. д-р Ива Тодорова Петкова, д.м.
Доц. д-р Геновева Иванова Алексиева, д.м.
Останалите членове на научното жури със становища.
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на Албена Венциславова Симеонова.
Рефракция при деца до 3- годишна възраст
РЕЗЮМЕ
Въведение: По данни на СЗО некоригираните рефракционни отклонения съставляват 43% от причините за намалено зрение и засягат 153 милиона души в световен мащаб. 19 милиона от децата до 15-годишна възраст имат намалено зрение, като при 12 милиона от тях е установена некоригирана аметропия.
Цел: Целта на настоящия дисертационен труд е изследване и проследяване на динамиката в рефракционния статус при деца до 3-годишна възраст.
Материал и методи: Проучването обхваща 324 деца (648 очи), всички на възраст между шест месеца и една година при първото си изследване. Пациентите се проследяват неколкократно до навършване на 3 години, като са разделят по пол и по вид рефракционна аномалия.
За изследване на рефракцията се използва авторефрактометрия с Plusoptix S04, а при необходимост се извършва циклоплегия, скиаскопия и оптична корекция.
Резултати: При нарастване на възрастта се наблюдава статистически значима промяна ( в посока намаляване) единствено на астигматизма, поради което не се препоръчва оптичната му корекция поне до навършване на две години.
Не се установява разлика в рефракционния статус между момичета и момчета.
Заключение: Чрез навременното откриване и адекватно лечение на рефракционните отклонения в ранна детска възраст биха могли да се подобрят значително качеството на живот, възможността за социализация, добро образование и реализация на нашите деца. Би могло да се избегне и развитието на заболявания, при които лечението е невъзможно или изключително трудно в по-късна възраст.
SUMMARY
Introduction: According to the World health organization, uncorrected refractive errors are about 43% of the causes of reduced vision and affect 153 million people in the world. 19 million children under the age of 15 have low vision, while 12 million of them are with uncorrected ametropia.
Aim: The purpose of the present dissertation is to determine and follow-up the dynamics of refraction status in children up to 3 years of age.
Material and methods: The study includes 324 children (648 eyes), aged between 6 and 12 months at their first visit and refraction examination. The patients are followed-up until the age of three. They are divided by gender and by the type of refraction error.
The methods used are autorefractometry with Plusoptix S04 and if necessary: cycloplegia, retinoscopy and optical correction are performed.
Results: Unlike hyperopia and myopia, there is a statistically significant change in astigmatism with age (towards reducing). For that reason its optical correction is not recommended at least until the age of two.
There is no difference in refractive status between girls and boys.
Conclusion: By detection and an adequate early childhood treatment of refractive errors the quality of life, the opportunity for socialization, for good education and for realization of our children could be significantly improved. Thus, the development of diseases where treatment is impossible or extremely difficult at a later age, could be avoided.
На 14.07.2017 г. от 14.00 часа в аудитория „Янко Добрев”, в сградата на II-ра Хирургия, УМБАЛ „Александровска”,
бул. „Св. Георги Софийски” No1,гр. София ,се състоя публичната защита на дисертационен труд
„ДЕБЕЛИНА НА РОГОВИЦАТА ПРИ ДЕЦА”
за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на д-р Биляна Красенова Петрова-Узунова, докторант към Катедра по офталмология – Медицински унивиерситет гр.София.
Научен ръководител:ДОЦ. Д-Р ВИОЛЕТА ЧЕРНОДРИНСКА, ДМ
Научен консултант:ДОЦ. Д-Р ГЕНОВЕВА АЛЕКСИЕВА, ДМ
Научно жури:
Председател:
Проф. д-р Ива Тодорова Петкова, д.м.
Членове:
Доц. д-р Виолета Силви Чернодринска, д.м.
Доц. д-р Геновева Иванова Алексиева, д.м.
Проф. д-р Лъчезар Георгиев Войнов, д.м.
Доц. д-р Цветомир Иванов Димитров, д.м.
Рецензенти:
Проф. д-р Ива Тодорова Петкова, д.м.
Доц. д-р Геновева Иванова Алексиева, д.м.
Останалите членове на научното жури със становища.
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на д-р Биляна Красенова Петрова-Узунова.
ДЕБЕЛИНА НА РОГОВИЦАТА ПРИ ДЕЦА
Резюме
Въведение: Изследването на роговичната дебелина и познаването на корелацията между показателя и очния статус, дава възможност на офталмолога за правилно интерпретиране на получените данни в лечебно-диагностичния процес. Многобройността на проучванията, изследващи централната роговична дебелина в различни аспекти е доказателство за значимостта на показателя в науката и практиката. Зависимостта на показателя от расата и етноса и вързастовата му вариабилност, изискват изучаването му в конкретна популация и в различни възрастови групи.
Цели и задачи: Да се изследва и анализира централната роговична дебелина при здрави български деца от различни възрастови групи.Да се анализира взаимовръзката и с пола и рефракционния статус на пациентите. Да се изведе средна стойност на централната роговична дебелина в детска възраст, да се съпостави с тази при възрастните.
Материал и методи: Изследвани са общо 248 пациента / 496 очи /, на възраст от 6 месеца до 15 години, разпределени в четири възрастови групи,по пол и рефракция. При всички пациенти се използва контактна ултразвукова пахиметрия с PacScan 300 AP.
Резултати: Резултатите от първото в страната проучване на ЦРД при деца сочат увеличаване на средната стойност на показателя с нарастване на възрастта. Всяка възрастова група се характеризира със собствена средна стойност на ЦРД. Средното ниво на ЦРД при българските децата от първа група/ най-ранна възраст/ е най- близо до средната стойност на показателя при възрастни. Не се доказа зависимост на показателя от пола. Резултатите от изследването показаха по-високо средно ниво на ЦРД при децата с по-висока степен на хиперметропия, характерна за съответната възрастова група. Чрез първото в страната проучване се изведе средното ниво на ЦРД при българските деца от 0,564 мм. То показва, че нашите деца са с по-тънки роговици от латино-американските и по-дебели от тези на афро-американските деца.
Заключение: Резултатите от първото в България проучвана на централната роговична дебелина при деца за пореден път показват, че детският организъм е по-скоро перспектива на възрастния, а не умален негов вариант. Това лежи в основата на детската офталмология и определя необходимостта от непрекъснати научни изследвания за разширяване и задълбочаване на познанията. Крайната цел е понижаване на честотата на слепота и зрителни увреждания в детска възраст и съответно повишаването на качеството на живот на подрастващите.
CENTRAL CORNEAL THICKNES IN CHILDREN
Summary
Introduction: The study of corneal thickness and the knowledge of the correlation between the index and the ocular status enables the ophthalmologist to correctly interpret the obtained data in the healing and diagnostic process. The multitude of studies investigating the central corneal thickness in various aspects is evidence of the significance of the indicator in science and practice. The dependence of the indicator on race and ethnicity and its testicular variability require its study in a particular population and in different age groups.
Aims: To investigate and analyze the central corneal thickness in healthy Bulgarian children of different age groups. Analyze the relationship with gender and the patient's refractory status. To derive an average value of central corneal thickness in infancy, to compare with that of adults.
Material and methods: A total of 248 patients (496 eyes), aged 6 months to 15 years, studied in four age groups, by gender and refraction, were studied. In all patients, contact ultrasound pachymetry was used with PacScan 300 AP.
Results: The results of the country's first CCT study in children indicate an increase in the mean value of the indicator as the age increases. Each age group is characterized by its own average CCT. The average level of CCT in Bulgarian children in the first group (at the earliest age) is the closest to the average value of the adult indicator. There was no gender dependence. The results of the study showed a higher average level of CCT in children with a higher degree of hypermetropia, characteristic of the respective age group.The first in the country study showed the average level of CCT in Bulgarian children of 0.564 mm. It shows that our children have a thinner cornea than Hispanic and thicker than those of African American children.
Conclusion: The results of the first study in Bulgaria of the central corneal thickness in children once again show that the child's organism is rather an adult's perspective, not a minor version of it. This lies at the bases of child ophthalmology and determines the need for ongoing research to expand and deepen knowledge. The ultimate goal is to reduce the incidence of blindness and visual impairment in childhood and consequently to increase the quality of life of adolescents.
ЗАЩИТА НА ДИСЕРТАЦИЯ
На 27.01.2017 г. (Петък) в МУ-София се състоя Официалната защита на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност Офталмология на Д-Р БИЛЯНА ГРОЗДАНОВА МИХАЙЛОВА, на тема „Изследване на неврофибрилерния слой на ретината с оптичен кохерентен томограф при глаукома”.
Научен ръководител: Проф. д-р Ива Петкова, д.м.
Научен консултант: д-р Станислава Иванова, д.м.
Научно жури:
Проф. д-р Лъчезар Войнов, д.м.
Проф. д-р Ива Петкова, д.м.
Доц. д-р Наталия Петкова, д.м.
Доц. д-р Иван Танев, д.м.
Доц. д-р Марин Атанасов, д.м.
Председател: Проф. д-р Ива Петкова, д.м.
Рецензенти:
Проф. д-р Лъчезар Войнов, д.м.
Доц. д-р Наталия Петкова, д.м.
Останалите членове на журито със становища.
С 5 гласа „ДА” на д-р Биляна Грозданова Михайлова бе присъдена образователна и научна степен „ДОКТОР”.
Резюме
Целта на настоящия дисертационен труд е да се определят диагностичните възможностите на ретинния неврофибрилерен слой (RNFL) - перипапиларен и макулен (pRNFL и mRNFL) за препериметрична и начална първична откритоъгълна глаукома (ПОЪГ), както и приложението му при развит и напреднал стадий на заболяването с оптична кохерентна томография (ОСТ).
Включиха се общо483 очи на 414 доброволци и пациенти на възраст от 45 до 84 години, 132 - мъже и 282 - жени. Те се разпределиха в 6 групи: контролна - 150 очи, очна хипертензия(ОХ) - 50 очи, препериметрична глаукома(ППГ) - 62 очи, начална глаукома - 96 очи, средноразвита глаукома - 40 очи, напреднала глаукома - 85 очи. При всички тях се извърши пълен офталмологичен преглед, стандартна компютърна периметрия - SAP (HFI II, SITA-Standard 24-2)и ОСТ с Topcon 3D OCT 2000 FA+. Анализираните ОСТ параметри са: Sup pRNFL, Inf pRNFL, Nas pRNFL, Temp pRNFL, Total pRNFL от Circle протокол и Sup mRNFL, Inf mRNFL, Total mRNFL от Glaucoma Analysis - Maculaпротокол. За обработка на получените стойности се приложиха статистически методи.
Получените резултати показаха липса на значима разлика в изследваните ОСТ параметри между контроли и пациенти с ОХ. Структурните изменения са видими в по-ранен ход на глаукомния процес в сравнение със SAP. Установи се, че Total mRNFL корелира най-добре с периметричните изменения. Съществува и добра корелация между mRNFL и pRNFL в трите стадия на периметрична глаукома. С най-добри диагностични възможности в групата на ППГ и трите стадия на периметрична глаукома е показателят Total mRNFL.
Създаде се приложна система за лесен анализ и проследяване на пациенти с ПОЪГ на базата на структурни изменения в дебелината на RNFL. Избраха се параметрите с най-добри диагностични възможности от двата използвани протокола, единият от които макулен (Total mRNFL), а другият перипапиларен (Inf pRNFL).
ОСТ е един надежден образно-диагностичен метод, който дава възможност за установяване на ранни структурни изменения при пациенти с ПОЪГ, а Total mRNFL е най-чувствителният RNFL показател за тях.
ТРАНСПЛАНТАЦИЯ НА АМНИОТИЧНА МЕМБРАНА – ЛОГИСТИКА, ХИРУРГИЧЕСКИ ТЕХНИКИ И МИКРОСТРУКТУРЕН АНАЛИЗ НА РЕЗУЛТАТИТЕ
За придобиване на образователна и научна степен „Доктор“, научна специалност „Офталмология“ на д-р Яна Манолова Манолова
Научен ръководител: Проф. д-р. Христина Николова Групчева, д.м.н
Научно жури
Председател
Проф. д-р. Христина Николова Групчева, д.м.н
Членове
Проф. д-р Ива Тодорова Петкова, д.м. – МУ София
Проф. д-р Лъчезар Георгиев Войнов, д.м. – ВМА София
Доц. д-р Георги Йорданов Йорданов, д.м. – Тракийски университет - Стара Загора
Доц. д-рЗорница Иванова Златарова - Ангелова, д.м. – МУ Варна
Официални рецензенти
Проф. д-р Ива Петкова, д.м.
Проф. д-р Лъчезар Войнов, д.м.
Останалите членове на научното жури са със становища.
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на д-р Яна Манолова Манолова.
Трансплантация на амниотична мембрана - логистика, хирургически техники и микроструктурен анализ на резултатите
Резюме
Цел
Целта на настоящия дисертационен труд е да се оцени клиничния ефект от трансплантацията на амниотична мембрана (АМ) при пациенти с нарушена очна повърхност. Въз основа на получените резултати да се създадат стандарти за приложение на АМ при различни патологични промени, засягащи очната повърхност за България, съобразени с Европейските и световни директиви.
Материали и методи
Настоящото проучване е проведено в Катедрата по очни болести и зрителни науки на Медицински университет - Варна на територията на Специализирана болница по Очни болести за активно лечение - гр.Варна за период от 7 години. В него са включени 306 пациента преминали, изследвани и оперирани в СБОБАЛ в рамките на 7 годишен период (oт 01.2010г. до 10.2016г.). Общия брой на извършени трансплантации на амниотична мембрана (АМТ) е 546. На всички пациенти е извършена трансплантация на криосъхранена АМ. В периода от 2010 до 2013 е използвана свободна АМ на тъканна банка Пирогов, от 2014 до 2016 - АМ фиксирана върху нитроцелулозна хартия на тъканна банка Биорегенерация и от 09.2016г. - АМ фиксирана върху нитроцелулозна хартия на Центъра за транслационна медицина и клетъчна терaпия към МУ-Варна. В зависимост от тежестта на обективната симптоматика и вида на заболяването е извършена трансплантация тип покритие и/или пълнител в един, два или повече слоя. Направена е оценка на субективната симптоматика и обективните признаци, степенувани по тежест, както и оценка на връзката между вида на трансплантацията и съответните симптоми и признаци. С помощта на IVCM е направена качествена и количествена оценка на промените в амниотичната мембрана и таргетната тъкан на микроструктурно ниво. АS-OCT е използвана за морфометричен анализ и оценка на промените в дебелината на дефектните участъци на роговицата и е извършено наблюдение на поведението и интеграцията на амниотичната мембрана в рецепиентната тъкан.
Резултати
Резултатите от настоящото проучване показват важната роля на АМ за лечение на увредената очна повърхност, което често е свързано със забавено възстановяване и риск от вътреочно възпаление. Важна част от дискомфорта е болката, която е основен социален проблем, влияещ на качеството на живот. В предоперативният период е установено, че над 75 % от пациентите изпитват умерена и постоянно тежка болка, докато в постоперативния период болката значително намалява още на 8-мия ден и това усещане персистира и на 25ти ден. Най-добро повлияване на болката е установено при посттравматичните, вирусните кератити, последвано от рецидивиращите дефекти и невротрофичните язви. В групите на травмите и изгарянията и групата други, въпреки лекото покачване на болката тя остава на 50 % спрямо изходната стойност, докато при бактериалните кератити промяната е с 40 % от изходната. В допълнение към болката е демонстрирано, че АМ има положителен ефект и върху други важни субективни фактори като сълзенето, фотофобията и наличието на сълзене и секрет.
Обективното проследяване е базирано на оценка на степента на инекция, измерване на големината и дълбочината на роговичната язва, повлияването на инфилтрати и хипопион. Предоперативно големината на роговичния дефект е по-голяма при три от изследваните групи: невротрофични язви, бактериални кератити, травми и изгаряния. Постоперативно на 25-тия ден е отчетена най-голяма ефективност при 4 от посочените групи (бактериални, постоперативни кератити, роговични рецидивиращи дефекти, травми и изгаряния (>50%,p<0.0001). Предоперативно най-изразена дълбочина на язвата (20-50% от дълбочината на роговицата) има при травми и изгаряния и бактериални кератити, последвани от вирусните и невротрофичните язви. На 25-ти ден: най-изразен ефект е наблюдаван при травмите и изгаряния. При всички други групи ефектът е под 40%. Минимален резултат е отчетен при постоперативните кератити (9%), вероятно поради високия дял на пациентите с булозна кератопатия в групата. Предоперативно е установено изразено наличие на инфилтрати при бактериалните и вирусните кератити и в по-малка степен при невротрофичните язви. От тях сигнификантна разлика на 25-тия постоперативен ден е отчетено при бактериалните кератити (71%). При тези кератити е наблюдавано по-често хипопион, като в групата ефектът след приложение на АМ е >70%. Следват вирусните кератити с по-малка степен на хипопион, но при тях имаме по-слаба степен на повлияване от АМ до 30%. В по-голямата част от групите липсва хипопион и в единичните случаи, когато се диагностицира, той се повлиява на 100%.
IVCM е изключително сложно изследване при пациенти с нарушена очна повърхност. Предоперативно с IVCMясно се визуализират пет слоя на АМ (епител, базална мембрана, компактен слой, фибробластен слой и спонгиозен слой). На 2-рия ден от трансплантацията средната плътност на АЕC е 3026±50кл/mm2. Средната дебелина на АМ е 118±40µm. Под епителния слой на АМ се наблюдават новообразувани големи, плоски, незрели клетки на повърхностния епител на роговицата със средна плътност 598,4±66,38кл/mm2. Базалните клетки също показват незрялост и средната им плътност е 1804±93,32кл/mm2. На 8ми и 25-тия ден се наблюдава постепенно увеличаване плътността на зрелите повърхностни и базални клетки, наличие на суббазален нервен плексус и нормално разпределение на кератоцитите в повърхностните и дълбоките слоеве. По отношение на амниотичната мембрана на 8-мия ден са визуализирани единични, а на 25тия ден липсват ясно разграничими слоеве.
Mорфометричният анализ с помощта на AS-OCT при пациенти с нарушена очна повърхност представя подобни на литературатра резултати по отношение подобрението в роговичната дебелина още на 8-мия ден, което е сигнификатно значимо спрямо изходната стойност. На 25-тия ден единствено в групата на бактериалните и постоперативни кератити е наблюдавано подобряване на дебелината, докато в останалите групи има известен спад, но той е до 10% спрямо дебелината на 8-мия ден. При дълбоки дефекти успешно е използвана комбинирана техника тип пълнител и покритие, като най-често използвания метод е „pleats folds” техниката. АМТ възстановява перфорирани участъци на роговицата за продължителен период от време. Констатирано е също така, че извършването на трансплантация при активно възпаление не води до успех от последващата палиативна интервенция- кератопластика. Най-често усложнение е стапяне на трансплантата.
Установено е, че предимството на AM в реконструкцията на очната повърхност е, че има по-добър козметичен резултат, има по-добра видимост за мониториране на възстановителните процеси и туморните рецидиви. Тя е по-тънка и по-прозрачна отколкото оралните мукозни мембрани. Фактор, който може да доведе до неуспех от трансплантацията на AM е хроничната сухота и пълното унищожаване на конюнктивалните стволови клетки. В зависимост от големината на дефекта е използвана или самостоятелно АМ, или комбинация от АМ и конюнктивален авто или алотрансплантат.
Човешката АМ е динамична тъкан, която се променя през бременността, така че да се адаптира към нуждите на плода. Освен това съставът на амниона, включително растежните фактори, дебелината и хистологията варират при различните донори. Човешката АМ от 38-39 гестационна седмица и 35годишен донор са с по-високи нива на растежни фактори, което разбира се оказва влияние и на терапевтичния ефект на мембраната. Необходим е внимателен подбор на донорите с оглед постигането на максимално добър терапевтичен ефект, което е посочено като изискване в стандартните оперативни процедури създадени за Центъра за транслационна медицина и клетъчна терапия към УМБАЛ „Св. Марина“.
Заключение
Амниотичната мембрана е доказано средство на избор при труднолечими, рецидивиращи и тежки патологии на предния очен сегмент. Тя е биологичен субстрат, алотрансплантат с огромен потенциал за лечение, като намалява нуждата от продължителното използване на токсични субстанции и намалява директния досег на консервантите до очната повърхност.
Abstract
Аim
The aim of this study is to evaluate the clinical effect by transplantation of amniotic membrane in patients with violation of the AOS. On the basis of the results obtained to establish standards for the application of amniotic membrane in different pathological changes affecting the eye surface for Bulgaria, and in accordance with European and International Directives.
Methods
Тhis study was conducted at the Department of Ophthalmology and Visual Sciences at the Medical University of Varna on the territory of the Eye Hospital - Varna for a period of 7 years. It featured 306 patient who passed аnd were tested and operated in the Eye Hospital within the 7-year period (from 01.2010 to 10.2016). The total number of transplants performed on the amniotic membrane was 546. Cryopreserved amniotic membranes were used in all patients. During the period from 2010 to 2013 was used free AM from the Pirogov Tissue Bank, from 2014 to 2016 - AM fixed on the nitrocellulose paper tissue bank Bioregeneracia and from 09.2016 2010 - AM fixed on the nitrocellulose paper from Center for translational medicine and cellular therapy to the Medical University – Varna. Depending on the severity of the symptoms and the type of the disease the transplant type onlay and/or inlay in one, two or more layers is carried out. The basic principles have been observed for the storage and use of AM after delivery. AS-OCT was used for the morphometric analysis and evaluation of changes in the thickness of the damaged parts of the cornea. We also monitored the behavior and integration of amniotic membrane in the recipient tissue.
Results
The results of this study show the important role of the amniotic membrane for treatment of damaged ocular surface, often associated with delayed recovery and risk of intraocular inflammation. An important part of the discomfort is pain, which is a major social problem affecting the quality of life. In the pre-op period, we established that over 75% of patients experience moderate and constant severe pain while in the postoperative period the pain greatly reduced even on the 8th day and the feeling persists and the 25th day also. The best results in pain relief are established in post traumatic cases and patients with virus keratitis, followed by patients with recurrent defects and neurotrophic ulcers. In the groups of injuries and burns and other groups, despite the slight rise in pain, it stays at 50% of the source value, while in bacterial keratitis change is with 40% of the source value. In addition to the pain it was demonstrated that AM has a positive effect on other important factors such as subjective symptoms, like photophobia and the presence of tearing and discharge.
Objective monitoring is based on an assessment of the extent of the degree of injection, measurement of the size and depth of corneal ulcer, influence on infiltrates and hypopion. Pре-operatively the size of the defect is greater in three of the groups: neurotrophic ulcers, bacterial keratitis, injuries and burns. Of the 25th post-op day we recognized the greatest efficiency in 4 of those groups (bacterial, post operative keratiti, corneal recurrent defects, injuries and burns (> 50%, p < 0.0001). Pre-operatively the depth of the ulcer is the mostly expressed (20-50% from the depth of the cornea) in injuries and burns and bacterial keratitis, followed by viral and neurotrophic ulcers.On the 25th day the greatest effect is observed with injuries and burns. In all other groups, the effect is below 40%. A minimal result is reported in postoperative keratitis (9%), probably due to the high percentage of patients with bullous keratopathy in the group. Preoperatively was established the presence of infiltrates, in bacterial and viral keratitis and to a lesser extent in the neurotrophic ulcers. Of them a significantdifference on the 25th postoperative day was reported in bacterial keratitis (71%). In these keratitis we observe more often hypopion, as in the group the еfficacy after application of AM the effect is >70%. The viral keratitis follow up with a lesser degree of hypopion, but they have a weaker degree of response of AM of up to 30%. In the majority of the groups hypopion is missing and in single cases when diagnosed, it responds to 100%.
IVCM is extremely complicated study in patients with impaired eye surface diseases. Pre-op clearly reviewed are the display the five layers (epithelium, basal membrane, compact layer, fibroblastic layer and spongiozic layer). On the 2thday of AMT the average thickness is about 118 ± 40µm and the average number of epithelial amniotic cells is about 3026 ± 50cells/mm2. On the 8thday single layers are displayed and on the 25thday no identifiable layers are found. On the first day after the AMT the average density of the epithelial cells was 4613kl/mm2 (SD 380), the average thickness of the epithelium was 35 µm, and the average thickness of the stroma was 116 µm. On the 15thday loss of AEC was observed. Full re-epitelization occurred between 1st and 4th week.
Morphometric analysis using AS-OCT in patients with impaired ocular surface presents similar to the literature results regarding the improvement in corneal thickness even on the 8th day, which is significant in relation to the baseline source value. On the 25th day improvement of thickness is observed only in the group of bacterial and post operative keratitis, while in other groups there is some decline, but it is up to 10% of the thickness on the 8th day. With deep defects we successfully use a combined technique type filler and coating, as the most commonly used method is the "pleats folds" technique. AMT recovers perforated sections of the cornea for prolonged period of time. We noted also that transplantation in eyes with active inflammation does not lead to success of subsequent palliative intervention - keratoplasty. The most common complication is melting of the transplant.
According to us the advantage of AM in the reconstruction of the ocular surface is that there is a better cosmetic result, better visibility for monitoring the recovery processes and tumor recurrences. It is thinner and more transparent than the oral mucose membranes. A factor that may lead to failure of the transplant of AM is chronic dryness and total destruction of the conjunctival stem cells. Depending on the size of the defect we use either AM alone or combination of AM and conjunctival auto- or alotransplant.
HAM is dynamic tissue that is changing during pregnancy in order to adapt to needs of the fetus. In addition, the composition of amnion, including maturation, thickness and growth factors varies among different donors. Therefore, the HAM of 38-39 weeks of gestation and 35 year old donor has higher levels of growth factors, which of course will affect the therapeutic effect of the membrane. A careful selection of donors is needed in order to achieve the maximum good therapeutic effect, which is requirement in our standard operating procedures.
Conclusion
Amniotic membrane is proven method of choice for difficult to treat, recurrent and severe pathologies of the anterior eye segment. It is a biological substrate, alotransplant with huge potential for treatment, reducing the need for the continued use of toxic substances and decreases the direct contact of preservatives to the eye surface.
На 19.06.2015г. в аудиторията „Янко Добрев“ в сградата на II-ра Хирургия, бул.“Св. Георги Софийски“№1- София, се състоя публичната защита на дисертационен труд на тема:
УСЛОЖНЕНИЯ СЛЕД ПЕРФОРАТИВНА КЕРАТОПЛАСТИКА
за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на д-р. ТАТЯНА ГЕОРГИЕВА ХЕЛГЕЛДЖИЕВА - ФИЛЕВАТатяна Георгиева Хергелджиева – докторант към Катедра по офталмология – Медицински унивиерситет София
Научен ръководител : Акад. Проф. д-р. Петя Иванова Василева, д.м.н.
Научно жури:
Председател: доц. Димитър Дъбов, д.м.
Членове:
Акад. Проф. д-р. Петя Иванова Василева, д.м.н.
Проф. д-р. Христина Николова Групчева, д.м.н.
Доц. д-р Андрей Димитров Андреев, д.м.
Проф. д-р Валентина Георгиева Златева, д.м.н.
Рецензии:
Проф. д-р. Христина Николова Групчева, д.м.н
Доц. Д-р. Андрей Димитров Андреев, д.м.
Останалите членове на научното жури със становища
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на д-р Татяна Георгиева Хергелджиева -Филева
Усложнения след перфоративна кератопластика
Резюме
Едно от най-значимите постижения на съвременната медицина е трансплантацията на органи и тъкани. За офталмологичната наука и клинична практика присаждането на прозрачна роговична тъкан е единственият успешен метод за лечение на слепотата, дължаща се на помътняване на роговицата.
Целта на дисертационната работа е да се анализират следоперативните усложнения и рисковите фактори за отхвърляне на трансплантираната роговица при пациентите с перфоративна кератопластика, оперирани в Медицински център за зрение „Проф. К. Пашев” и Специализирана очна болница за активно лечение „Акад. Пашев” за период от 1 септември 2003 г. до 31 декември 2013 г., и да се оцени значението им за преживяемостта на трансплантата.
В проучването са включени 200 последователни трансплантации на 189 пациенти- 95 жени и 94 мъже на средна възраст 57,5 г. (интервал 18-86 г.). Всички роговични трансплантации са извършени от един хирург. При анализа усложненията са разделени на 2 основни групи- интраоперативни и следоперативни (ранни и късни).
Документираните интраоперативни усложнения са интраоперативната хеморагия (в 15%) и пролапсът на ириса(в 10%). Плитката предна камера (24,5%), персистиращите епителни дефекти(18,5%) и преходното повишаване на ВОН(17%) са установените ранни следоперативни усложнения. Късните следоперативни усложнения включват: имунологични реакции на отхвърляне на трансплантата (34,5%), развитие на очна хипертензия и глаукома след ПКП (33%), помътняване на роговичния трансплантат (32,5%), развитие/прогресия на катаракта (22%), астигматизъм над 5D (19%), развитие на периферни предни синехии (18%), скъсване на шевове (9,5%), развитие на вторична катаракта (9,5%), дехисценция на оперативната рана (9%), отлепване на ретината (6%), развитие на инфекция (3,5%), синдром на Urrets-Zavalia(1%).
Установихме следните рискови фактори за помътняване на трансплантата: комбинирани оперативни интервенции (p<0.001), развитие на ранни (p=0.001) и късни следоперативни усложнения (p<0.001), повърхностна и дълбока васкуларизация на реципиентната роговица (p<0.001), псевдофакична булозна кератопатия (p<0.001) и левкома (p=0.006) като индикации за ПКП, анти-глаукомни интервенции след ПКП (p<0.001), напреднала възраст (p<0.001), артериална хипертония (p=0.019) и женски пол (p=0.032).
Чрез мултифакторен статистически анализ се демонстрира, че основните рискови фактори за помътняването на присадената роговица след ПКП са: комбинираните оперативни интервенции и развитието на късни усложнения. Комбинираните ПКП увеличават риска за помътняване на трансплантираната роговица с 6,87 (95% CI: 3,08-15,31) пъти в сравнение със самостоятелните, а развитието на късни усложнения увеличава този риск с 1,98 (95% CI: 1,06-3,69) пъти.
Навременното разпознаване и адекватното лечение на усложненията след ПКП са от решаващо значение за крайния резултат след операцията- прозрачен роговичен трансплантат и подобрена зрителна острота.
Complications after penetrating keratoplasty
Abstract
One of the most valuable achievements of the current medicine is organ and tissue transplantation. Corneal transplantation is the only possible successful method for restoration of vision in cases of corneal opacification.
The aim of the dissertation work was to analyze postoperative complications and risk factors for graft failure in patients with penetrating keratoplasty operated in Medical Center for Sight "Prof. K. Pashev" and Specialized Eye Hospital "Acad. Pashev" for the period from 1 September 2003 to 31 December 2013, and to assess their importance for graft survival.
Two hundred consecutive transplantations (189 patients - 95 women and 94 men with a mean age of 57.5 years) were included in the study. All corneal transplantations were performed by one surgeon. The complications were divided into two groups- intraoperative and postoperative (early and late).
The documented intraoperative complications were intraoperative hemorrhage (15%) and iris prolapse (10%). Early postoperative complications included: flat anterior chamber (24.5%), persistent epithelial defects (18.5%) and transient IOP elevation (17%). Late postoperative complications included: graft rejection episodes (34.5%), ocular hypertension and glaucoma (33%), graft failure (32.5%), cataract development/progression (22%), astigmatism above 5 D (19%), peripheral anterior synechiae (18%), broken sutures (9.5%), secondary cataract (9.5%), wound dehiscence (9%), retinal detachment(6%), infection (3.5%), and Urrets-Zavaliasyndrome (1%).
The univariate statistical analysis identified the following risk factors for graft failure: combined surgical procedures (p<0.001), early (p=0.001) and late postoperative complications (p<0.001), superficial (p<0.001) and deep vascularization of the recipient's cornea (p<0.001), pseudophakic bullous keratopathy (p<0.001) and leucoma (p=0.006) as indications for PKP, anti- glaucoma surgeries after PKP (p<0.001), advanced age (p<0.001), arterial hypertension (p=0.019) and female gender (p=0.032).
The multivariate statistical analysis demonstrated that the main risk factors for graft failure after PKP were combined surgical procedures and late postoperative complications. The combined PKPs increased the risk for graft failure by 6.87 times (95% CI: 3.08-15.31) and the development of late postoperative complications increased this risk by 1.98 times (95% CI: 1.06-3.69).
Timely diagnosis and proper treatment of complications after PKP are of key importance for the outcome of corneal transplantation - transparent corneal graft and improved visual acuity.
Официалната защита на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност Офталмология
на д-р ЙОРДАНКА ЮЛИЯНОВА КИРИЛОВА
на тема:ПОПУЛАЦИОНЕН СКРИНИНГ НА ЗРЕНИЕТО ПРИ ДЕЦА
с Научен ръководител акад. др. Петя Иванова Василева,
се състоя на 19.06.2015 г. в Катедра по офталмология на Медицински Университет-София.
НАУЧНО ЖУРИ:
Акад. д-р Петя И. Василева, дмн (становище)
Доц. д-р Виолета Чернодринска, дм (становище)
Проф. д-р Цветан Д. Марков, дмн (рецензия)
Доц. д-р Геновева И. Алексиева, дм (рецензия)
Доц. д-р Десислава В. Статева, дм (становище)
С пълно единодушие от 5 гласа „ да „ на д-р Йорданка Кирилова беше присъдена образователната и научна степен „Доктор”.
Резюме
Целите на настоящата дисертационна работа са: да се проведе популационен скрининг на зрението при деца в училищна и предучилищна възраст и да се изготви предложение за програма за извършване на профилактични очни прегледи в детската възраст.
Скринингът е проведен в един от районите на град София - “Подуене” за период от три години (2010-2012). Изследвани са: едноочно и двуочно зрение, стереозрение, цветоусещане и други зрителни функции при 1 437 деца на възраст 3-14 години.
При 1201 деца (83,58%) установихме нормална зрителната острота - от 0,8 до 1,2. От всички изследвани деца при 130 (9.05%) регистрирахме намалена зрителна острота на двете очи и при 106 (7,38%) - едноочно намалено зрение и риск от амблиопия.
Честотата на амблиопията в България е по-висока в сравнение с други страни и е необходимо да бъде разработена Hационална програма за извършване на профилактични прегледи в детската възраст от очен специалист.
Population - based screening for vision in children
Yordanka Kirilova, MD, FEBO
The objectives are: to conduct vision screening for preschoolers and school-aged children and to prepare a proposal for a program for regular eye examinations to children.
Screening was conducted in one of the districts of Sofia - "Poduene"- for period of three years (2010-2012). We studied: monocular and binocular visual acuity (VA) vision, stereopsis, examination of color vision and other visual functions in 1437 children aged 3-14 years.
Normal VA (from 0.8 to 1.2) was found in 1201 children (83.58%). Decreased VA was established: on both eyes in 130 (9.05%) and unilateral decrease of VA and risk of amblyopia- in 106 (7.38%).
The incidence of amblyopia in Bulgaria is higher than in other countries and it is necessary to establish a national program for regular specialized eye examinations in childhood for prevention of visual impairment.
На 29.05.2015г. в аудиторията „Янко Добрев“ в сградата на II-ра Хирургия, бул.“Св. Георги Софийски“№1- София, се състоя публичната защита на дисертационен труд на тема: „ЕФЕКТ ОТ СИМЕТРИЧНИТЕ ОПЕРАЦИИ ПРИ ЕСОТРОПИЯ И СЛЕДОПЕРАТИВНО ПОВЕДЕНИЕ" за присъждане на образователна и научна степен „доктор“ на Д-Р. ГАЛИНА ГЕОРГИЕВА ДИМИТРОВА, свободен докторант към Катедра по очни болести, Клиника по очни болести- УМБАЛ „Александровска“, МУ-София.
Научен ръководител: доц. д-р Виолета Силви Чернодринска, дм
Научно жури:
Председател: Доц. д-р Виолета Силви Чернодринска, дм
Членове: Проф. д-р Ива Тодорова Петкова, дм
Доц. д-р Геновева Иванова Алексиева, дм
Проф. д-р Цветан Димитров Марков, дмн
Доц. д-р Лъчезар Георгиев Войнов, дм
Рецензии:
Доц. д-р Геновева Иванова Алексиева, дм
Проф. д-р Цветан Димитров Марков, дмн
Останалите членове на научното жури са становища
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на д-р Галина Георгиева Димитрова.
Ефект от симетричните операции при есотропия и следоперативно поведение
РЕЗЮМЕ
Настоящата дисертационна работа анализира ефекта от двустранните симетрични рецесии на вътрешните прави мускули при оперативно лечение на алтернизираща и/или алтернизирана есотропия и индикациите за следоперативно лечение с призми и филтри на Бангертер.
В проучването са включени 200 случая- на 170 е извършена бимедиална рецесия, а на 30- едностранна рецесия на вътрешен прав мускул (общо 370 оперирани очи). По определени критерии за включване, тези пациенти са селектирани от общо 556 оперативни страбизмени случаи за периода 2000-2014г. и са оперирани от един и същ хирург. Пациентите (100 от мъжки и 100 от женски пол; средна възраст 5,4±3,5) са групирани според вида есотропия.
Изследва се влиянието на редица предоперативни фактори върху ефекта коригирани призмени диоптри на всеки мм рецесия - възраст на поява на страбизма, време до операция, големина на ъгъла на отклонение, рефракционна аномалия, анизометропия, наличие на вертикална компонента. Установи се статистически значима връзка между вида есотропия и ефекта Δ/мм рецесия (р<0,001). Доказа се по-голям ефект Δ/мм рецесия на големите рецесии в сравнение с традиционните (р<0,001). Голямата едностранна рецесия на вътрешен прав мускул се оказа добра алтернатива на двустранните традиционни рецесии. Конюнктивният достъп показа статистическа значимост по отношение на моторния изход. Проучи се ролята на филтрите на Бангертер в следоперативния период в случаите на хипокорекция. В резултат от продължителното им приложение, от 35% с остатъчен ъгъл, само в 12% се е наложила повторна операция за докорекция. Хирургична свръхкорекция се отчита само в 3% от случаите и е успешно преодоляна с призми.
Двустранните симетрични рецесии са отличен хирургичен избор в случаи на алтернираща и/или алтернизирана есотропия, тъй като за разлика от едностранните рецесия/резекция, запазват комитентността в погледните позиции и ретропозицията на мускул е значително по-малко травматична от миектомията. Освен това големите ретропозиции коригират големи предоперативни ъгли и са със съизмерими резултати с тези от операция на повече очедвигателни мускули. Филтерите на Бангертер са ценно консервативно средство за профилактика на следоперативна амблиопия и рецидив на страбизма, като в някои случаи дори редуцират остатъчния ъгъл на отклонение.
The effect of symmetrical operations in esotropia and postoperative management
SUMMARY
The effect of bilateral medial rectus muscle recessions as a choice of surgical treatment of alternating/alternated esotropia as well as the indications for postoperative management with prisms and Bangerter foils аre analyzed.
200 strabismus patients are included in the study- 170 underwent BMRR and 30-MRR (370 operated eyes).They were selected from 556 surgical strabismus cases and operated on by one and the same surgeon in the period 2000-2014. Patients (100 male and 100 female, mean age 5,4±3,5) were grouped according to the esotropia type.
Various factors have influence on the effect Δ/mm recession: age of onset of strabismus, timing of surgery, angle of deviation, refraction error, anisometropia, vertical deviation. There is a statistically significant association between the type of esotropia and the effect Δ/mm recession. Large recessions have a bigger effect (p<0,001). Large MRR is a good alternative of traditional BMRR in moderate esotropia. Conjunctival approach is of significance for the motor outcome. Bangerter foils are used in the postoperative period in 35% of cases with undercorrections. As a result only 12% needed a second surgery for a residual angle. In 3% surgical overcorrections are recorded which are overcome with prisms.
Our surgical choice in alternating/alternated esotropia is symmetrical recessions of both the medial rectus muscles, which keep the comitance in sidegaze positions. Large BMRR can correct big angles of deviation and are far less traumatic than the recess/resect procedures. Bangerter foils are a valuable tool for the prophylaxis of postoperative amblyopia under binocular conditions. They also have the role of preventing recurrence of strabismus and in some cases even of reducing the residual angle of deviation.
Защита на дисертация
На 29.05.2015г. в аудиторията „Янко Добрев“ в сградата на II-ра Хирургия, бул.“Св. Георги Софийски“№1- София, се състоя публичната защита на дисертационен труд на тема: „ ЛЕЧЕНИЕ НА НЕТРАКЦИОНЕН ДИАБЕТЕН МАКУЛЕН ЕДЕМ САНТИ – VEGF МЕДИКАМЕНТ “ за присъждане на образователна и научна степен „доктор“на д-р КАРОЛИНА ПЕТРОВА ТЕЛБИЗОВА Каролина - докторант към Клиника по очни болести- УМБАЛ „Александровска“, МУ-София.
Научен ръководител: проф. д-р. Ива Петкова, д.м.
Научно жури:
Доц. д-р. Иван Веселинов Танев, д.м.
Проф. д-р. Нели Сивкова, д.м.
Проф. д-р. Валентина Георгиева Златева, д.м.н.
Доц. д-р. Зорница Иванова Златарова, д.м.
Рецензенти:
Проф. д-р. Нели Сивкова, д.м.
Останалите членове на журито със становища.
С 5 гласа „да“ научното жури присъди образователна и научна степен „ДОКТОР“ по научна специалност „Офталмология“ на д-р Каролина Петрова Телбизова – Радованова.
Лечение на нетракционен диабетен макулен едем
с анти-VEGF медикамент
д-р Каролина Петрова Телбизова
Резюме
Настоящото проучване, обхващащо 120 очи, разработва темата върху лечението на нетракционния ДМЕ с анти-VEGF медикамент. То , от една страна изследва зависимостта между ОСТ-морфологията на ДМЕ и ефекта от комбинираното лечение с анти-VEGF и макулна лазерна фотокоагулация (МЛФ), от друга страна сравнява резултатите от два метода ( монотерапия с анти-VEGF и комбинирано лечение с анти-VEGF и МЛФ), приложени на ДМЕ с еднаква морфология. Освен това разглежда влиянието на факторите от общото състояние на пациентите върху динамиката на НКЗО, което способства за оценката на рисковите фактори за прогресия на ДМЕ.
Резултатите показват, че комбинираното приложение на анти-VEGFи МЛФ е по-ефективно при дифузния тип ДМЕ отколкото при кистоидния и едема със серозно отлепване на невроепитела за 6-месечен период на проследяване. От друга страна, се установява, че кистоидният тип ДМЕ се повлиява значително по-добре от монотерапия с анти-VEGF, отколкото от комбинирано лечение, при което МЛФ се прави на първия месец след анти-VEGF.
Заключението е, че е необходимо е да се направи индивидуален алгоритъм за лечение на нетракционния ДМЕ според ОСТ-морфологията му.
Treatment of nontractional diabetic macular edema with anti-VEGF- drug
Summary
This study, involving 120 eyes, develops the theme on the treatment of nontractional DME with anti-VEGF drug. It first investigated the relationship between the OCT-morphology of DME and the effect of combined treatment with anti-VEGF and macular laser photocoagulation (MLP), on the other hand, compares the results of two methods ( monotherapy with anti-VEGF and combination therapy with anti-VEGF and MLP) applied in DME with same morphology. Also addressed the influence of factors on the overall condition of patients on the dynamics of visual acuity, that facilitate the assessment of risk factors for progression of DME.
The present study finds that the intravitreal injection of anti-VEGF combined with MLP is more effective in the diffuse type DME than in the cystoid DME and the edema with serous detachment of the neuroepithelium of 6-month follow-up period. On the other hand, it was found that the cystoid type DME responds significantly better to monotherapy with anti-VEGF than combined treatment in which MLP is made one month after the anti-VEGF.
In conclusion, it is necessary to make individual algorithm for the treatment of DME according to its OCT-morphology.
На 13 януари 2015 г. . се състоя публичната защита на дисертационния
труд на д-р. Страхил Газепов докторант на самостоятелна подготовка
към Клиниката по офталмология на ВМА – София
на тема: „ Промени на автоматична компютърна периметрия и оптична кохерентна
томография в начален стадий при болни от откритоъгълна глаукома „
за присъждане на образователната и научна степен „ доктор „.
Дисертантът работи като Началник на отделение по очни болести при Клинична болница
гр. Щип, република Македения,
Научен ръководител: Доц. Лъчезар Войнов, д.м.
Научно Жури:
Акад. Проф. д-р. Православа Гугучкова – Янчулева, д.м.н.
Проф. Д-р. Марието Конарева – Костянева, д.м.
Доц. Д-р. Лъчезар Войнов, д.м.
Доц. Д-р. Руска Христова, д.м.
Доц. Д-р. Анета Мишева, д.-м.
Резервни членове:
Доц. Венцеслав Цветков, д.м.
Проф. д-р. Цветан Марков, д.м.н.
Рецензенти:
Академик Проф. д-р. Православа Гугучкова, д.м.н.
Проф. д-р. Мариета Конарева- Костянева, д.м.
С 5 гласа „ Да „ на д-р. Страхил Газепов беше присъдена образователната и
Научна степен „доктор „
„ Промени на автоматична компютърна периметрия и
оптична кохерентна томография в начален стадий при болни
от откритоъгълна глаукома„
Резюме
Извършено е клинично изследване на първична откритоъгълна глаукома и очна хипертенсия , с двата най-нови методи за ранна диагностика на глаукомата с отворен ъгъл, оптичната кохерентна томография и стандартната автоматична периметрия.
Изследвани са общо 105 лица 210 очи. От тях 69 жени и 36 мъже,
при това болни с ПОЪГ 45 лица (90 очи) с ОХ - 30 лица (60 очи),и здрави - 30 лица (60 очи), разпределени в три възрастови групи:
I група до 40 г. II група от 41 до 59 г.и III група над 6о г. С помощта на стандартната автоматична периметрия, потвърдихме че 25.8 % от пациентите са с очна хипертенсия с висок риск и 20 % от пациентите практично с промени в проявената откритоъгълна глаукома. С помощта на оптичната кохерентна томография, потвърдихме че 38.8 % от пациентите са с висок риск в сравнение с групата на очната хипертенсия, за получаване на oткритoъгoлнa глаукома , а 33.8% с налични промени на вече доказана oткритoъгълнa глаукома . Всичко това показва голямата роля на оптичната кохерентна томография в ранната диагностика на първичната oткритoъгълнa глаукома и необходимостта този метод да стане задължителен в протокола за диагностика на всеки съмнителен пациент за първична oткритoъгълнa глаукома. Потвърждава се и много важната и безспорна роля на стандартната автоматична периметрия в ранната диагностика на oткритoъгълнaта глауком и необходимостта от по-често и непрекъснато използване и сравняване на получените резултати с цел да поддържаме добра зрителна острота.
На 08 12 2014 г.се състоя публичната защита на дисертационния труд на д-р. Бинка
Николаева Ненчева свободен докторант към Катедрата по очни болести и зрителни
науки Медицински Университет Варна на тема:
„Слепота и слабо зрение в Източна България-съвременен подход"
за присъждане на образователната и научна степен „ доктор „
Научен ръководител: Доц. Д-р. Борислав Дъбов, д.м.
Научно жури:
Проф. Д-р. Ива Петкова, д.м.
Проф. Д-р. Христина Групчева, д.м.н.
Доц. Д-р.Лъчезар Войнов, д.м
Доц. Д-р. Зорница Златарова. д.м.
Доц. Д-р.Борислав Дъбов, д.м.
Рецензенти:
Проф. Д-р. Ива Петкова, д.м.
Проф. Д-р. Христина Групчева, д. м.н.
Останалите членове на журито със становища:
С 5 гласа „ да „ на д-р. Бинка Николаева Ненчева беше присъдена образователната и научна степен
„ доктор „ по научна специалност Офталмология
„Слепота и слабо зрение в Източна България-съвременен подход”
Резюме
Ниското зрение и слепотата са едни от важните компоненти на здравето, имащи висока социална цена. Демографското състояние, социално- икономическия статус и културни различия имат дълбоко влияние върху преобладаване и разпределение на модела на инвалидизация, както и върху причините за тяхното въздействие и вариации в различните възрастови групи.
Анализът на първичната инвалидност за периода 2005 -2012г . разделени в два четири годишни периода с цел проследяване на динамиката, позволи да се определят водещите причини във възрастовата група от 20 - 80г. (глаукома, диабетна ретинопатия, катаракта и МДСВ) и от 0- 20 г.(РН, амблиопия) тяхната тежест, да се направи демографска характеристика. Очертаха се рисковите групи –лица над 60 г. възраст, мъже и жители на малки населени места. Изводите от направения анализ насочват усилията към социално значимите заболявания, характерни за този район на България. Високата първична инвалидност в някои области и малки населени места на Източна България поставят въпроса за подобряване на професионалните стандарти.
Инвалидността отнема възможността за независимост при вземане на решение и ограничава периметъра на възможностите. Оценката на качеството на живот е резултат на цялостна преценка на индивида, отразяваща широк кръг от фактори, като всеки човек носи своята индивидуалност. Затова отношението към инвалидността и породените от това проблеми е различно. Голям процент от инвалидите, анкетирани за оценка на качество на живот показват лоши показатели (82,20%). На фона лошите данни от анкетите само 7,9% са лицата ползват помощни средства, факт, който говори за лоша информираност или липса на мотивация.
Проведеният тест за оценка на скоростта на четене при лица с намалено зрение показа необходимостта от запознаване на инвалидите с възможността за рехабилитация и разкриване на специализирани кабинети.
На 19 септември 2014 г. се състоя публичната защита на дисертационния
труд на д-р. Милена Илиева Средкова, докторант на самостоятелна подготовка
към Катедрата по офталмология на Медицински факултет при МУ – София
на тема: „ СИНДРОМ НА ХАЛТАВИЯ КЛЕПАЧ – КЛИНИЧНИ ХАРАКТЕРИСТИКИ,
ОЧНИ И СИСТЕМНИ АСОЦИАЦИИ „ за присъждане на образователната и
научна степен „ доктор „.
Научен ръководител: Доц. Д-р. Димитър Стоименов Дъбов, д.м.
Научен консултант: Акад. Д-р. Петя Иванова Василева, д.м.н.
Научно жури:
Доц. Д-р Димитър Стоименов Дъбов, д.м.
Проф. Д.р Чавдар Борисов Балабанов, д.м.
Проф. Д-р. Цветан Димитров Марков, д.м.н.
Доц. Д-р. Зорница Иванова Златарова – Ангелова, д.м.
Доц. Д-р. Борислав Михайлов Кюйчуков, д.м.
Рецензенти:
Проф. Д-р. Цветан Марков, д.м.н.
Доц. Д-р. Зорница Златарова, д.м.
С 5 гласа „ Да „ на д-р. Милена Средкова беше присъдена образователната и
Научна степен „ ДОКТОР „
Резюме
Синдромът “халтав клепач”, описан пред 1981 год. като клинична триада от лесно евертиращ се, преразтегнат горен клепач, папиларен конюнктивит и хронично очно възпаление, е бил обект на множество проучвания. Честотата му е неизвестна. Доказано е , че заболяването се асоциира с мъжкия пол, затлъстяването и животозастрашаващата сънна апнея. От различни публикации е известно, че диагнозата му често се пропуска или забавя поради неспецифичните симптоми, които имитират хроничен конюнктивит, сухо око или блефарит и част от пациентите остават недиагностицирани илии неправилно лекувани. Предложени са различни тестове за оценка на клепачната разтегливост и схеми за стадиране на заболяването, без да има общоприет.
В настоящата работа е осъществено проучване на честотата на заболяването сред кохорта от работещи хора. За ранна диагноза и стадиране е изработена схема-алгоритъм, като за насочващ признак е използван специфичния за синдрома белег птоза и неправилен ход на миглите, а за стадиращ-папиларният конюнктивит. Клепачната разтегливост е оценена чрез прилагане на вертикален тракционен тест на горния клепач. Намерена е честотата и доказана асоциацията с други патологични клепачни състояния и очни заболявания: дерматохалаза, птоза на слъзната жлеза, птоза на клепача, ектропион, удължен латерален кант, катаракта, глаукома.
Доказани са и асоциациите със системните заболявания затлъстяване и сънна апнея, както и връзката между степента на заболяването и степента на системните асоциации. Намерена е значима асоциация между професията “шофьор”и заболяването”халтав клепач”, което дава насока за бъдещи по-обемни проучвания от страна на превантивната медицина.
В дисертационния труд е включено проучване за резултатите от хирургичното лечение на халтавия клепач с прилагане на комбиниран метод за корекция на преразтегнатия клепач и наличната асоциирана клепачна патология като птоза на клепача и птоза и неправилен ход на миглите.
На 16.12.2013 в Аулата на УМБАЛ „Царица Йоанна-ИСУЛ” – София, се състоя публичната защита
на дисертационен труд на тема „Клинико-епидемиологично проучване на очни травми в активна възраст” за присъждане на образователна и научна степен „доктор” на
Д-р. Вяра Петрова Шумналиева-Иванова, редовен докторант към Катедра по спешна медицина, Клиника по очни болести – МУ София.
Научен ръководител: Доц. Руска Христова, д.м.
Научно жури:
Председател: доц. д-р Борислав Кючуков, дм
Членове: акад. проф. д-р Православа Гугучкова, дмн
доц. д-р Руска Христова, дм
доц. д-р Тошо Митов, дм
доц. д-р Таня Панчева, дм
Рецензии:
Акад. Проф. Гугучкова, д.м.н.
Доц. Борислав Кючуков, д.м.
Останалите членове на научното жури със становища
С 5 гласа „да” научното жури присъди образователна и научна степен „доктор” по научна специалност „Офталмология” на д-р Вяра Петрова Шумналиева-Иванова.
РЕЗЮМЕ
Извършено е клинико-епидемиологично проучване на травми на очната ябълка и/или нейните придатъци във възрастовата група 18 - 65години, която по литературни данни се характеризира с най-голяма честота на травми. Проучването обхваща 275 случая (294 очи, т.е. 19 двуочни травми) за период от две години. 235 (85,5%) са мъже, останалите 40 (14,5%) – жени. Средната възраст е 38,45г. при мъжете и 42,05 при жените. На първо място са травмите на работното място – 100 (36,4%), като нито един от пострадалите не е носил предпазни средства за очи, следват тези, получени у дома – 84 (30,5%). Като причина за травмата – в 236 (85,8%) се касае за инцидент, в останалите 39 (14,2%) за умишлено нараняване (криминална травма). Не се установиха случаи на умишлено самонараняване. Наблюдавахме огромно разнообразие на нараняващи агенти. 20 от пациентите (7,3%) са съобщили за предшестваща/ съпътстваща очна патология и/или операция. Преобладават случаите на контузия на очната ябълка – 89 (34,8%), следва пенетриращата очна травма – 39 (15,2%), по 24 (9,4%) - разкъсване на клепач, частична дебелина и вътреочни чужди тела, 22 (8,6%) с повърхностно чуждо тяло, 20 (7,8%) – руптури на очната ябълка, 17 (6,6%) с ламеларни лацерации, 12 (4,7%) – с разкъсване на клепач, цяла дебелина, 9 (3,5%) – с химично изгаряне.
На базата на проучването е предложена стратегия за профилактика на очните травми, както и протоколи за диагностика и лечение на химичните изгаряния, закритите и откритите очни травми.
Официалната защита на дисертационен труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност Офталмология на д-р АНАНИ ПЛАМЕНОВ ТОШЕВ на тема:
„Определяне стадия на структурните изменения при първична откритоъгълна глаукома с Хайделберг ретинен томограф II (3.1.2.) на базата на някои топографски параметри на диска на зрителния нерв”
с Научен ръководител Доц. д-р Ботьо Ангелов д.м. се състоя на 24.02.2014 г. в Катедра по офталмология на Медицински Университет-София.
Научно жури:
Доц. д-р Ботьо Джонов Ангелов, д.м.,
Акад. проф. д-р Православа Цончева Гугучкова-Янчулева, д.м.н.,
Проф. д-р Силвия Здравкова Чернинкова-Гопина, д.м.н.,
Проф. д-р Цветан Димитров Марков, д.м.н.,
Доц. д-р Наталия Христова Влахова /Петкова/, д.м.
Рецензенти:
Акад. проф. д-р Православа Цончева Гугучкова-Янчулева, д.м.н.,
Проф. д-р Силвия Здравкова Чернинкова-Гопина, д.м.н.
С пълно единодушие с 5 гласа „ да „ на д-р Анани Тошев беше присъдена образователната и научна степен „Доктор”.
Резюме
Подробният морфометричен анализ на диска на зрителния нерв (ДЗН) заема централно място при ранната диагностика, определянето на стадия, проследяването на промените и установяването на темпа на прогресия при първична откритоъгълна глаукома (ПОЪГ). Съществен елемент от този анализ е секторното разглеждане на топографските характеристики на ДЗН с акцент върху показателите, отразяващи промените в площта и обема на невроретиналния пръстен (НРП) в долнотемпоралната и горнотемпоралната зона на папилата. Според нашите резултати този подход осигурява допълнителни полезни данни, които улесняват определянето на типа развиваща се оптична невропатия, подпомагат диагностицирането, класифицирането и проследяването на измененията при глаукома.
Класическата глаукомната диагностика се основава на субективната информация събрана от клиничното изследване, заедно с фотографско документиране на папилата. Съвременните тенденции разширяват този подход, чрез включване на различни образно-диагностични методи, които предоставят обективни, точни и възпроизводими количествени данни за изследваните структури, охарактеризирани със статистически граници на нормата. В този смисъл конфокалната лазер-сканираща офталмоскопия, извършена с Heidelberg Retina Tomograph (HRT) II е предпочитан метод за детайлна, прецизна и многоаспектна топографска оценка на папилата при глаукома. Многообразието на изследваните глобални и секторни топографски параметри (ТП) на ДЗН, наличието на самостоятелни дискриминиращи функции и на възможности за отчитане на прогресията са някои от основните предимства на тази методика.
Степенуването на структурните изменения по стандартизирани критерии на определена възприета класификационна система е широко застъпен подход при разглеждане на различните хронични заболявания в медицината. Подобна добра практика съществува и по отношение на глаукомния процес. В тази връзка използването на глобалните и секторните ТП на ДЗН (получени с помощта на HRT II) за определяне стадия на структурните изменения при ПОЪГ е нов и съвремен подход. Неговата ежедневна клинична употреба има съществени предимства, осигуряващи извършването на една по-прецизна оценка на структурните изменения при глаукомно болните индивиди, което в крайна сметка допринася при избора на правилен терапевтичен подход.
Официалната защита на дисертационния труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност ОФТАЛМОЛОГИЯ на д-р Атанас Димитров Калайджиевд,
на тема:
Корекция на рефракционните аномалии с високотехнологични лещи при хирургия на катаракта „
се състоя на 21 02 2014 г. в Клиниката по очни болести към
Военномедицинска академия София.
Научен ръководител Полк. Доц. Д-р Лъчезар Войнов, д.м.
Жури:
Председател:
Полк. доц. Лъчезар Войнов, д.м - вътрешен член на журито
Членове:
Проф. д-р Мариета Конарева - Костянева, д.м - външен член на журито
Проф. д-р Ива Петкова, д.м – МУ - София - външен член на журито
Проф. д-р Нели Сивкова, д.м – МУ – Пловдив – външен член на журито
Доц. д-р Марин Атанасов, д.м - МУ – Пловдив – външен член на журито
Рецензенти:
Проф. д-р Мариета Конарева - Костянева, д.м
Проф. д-р Нели Сивкова, д.м
Със становища:
Проф. д-р Ива Петкова, д.м
Доц. д-р Марин Атанасов, д.м
Полк. доц. Лъчезар Войнов, д.м
Резултат от избора :
С пълно единодушие, с 5 гласа „ да „ на д-р. Атанас Димитров Калайджиев
е присвоена образователната и научна степен „ Доктор „
Изборът е утвърден на 29.01.2014г.
Представеният от д-р Атанас Димитров Калайджиев дисертационен труд е посветен на катаракталната хирургия, превърната през последните години в рефрактивна с въвеждането на високотехнологични лещи.
Преди въвеждането на торични вътреочни лещи, след операция за катаракта страдиционна имплантация на сферични вътреочни лещи, съществуваха следните въможности за преодоляване на съществуващ астигматизъм: използване на астигматични кератотомии, лимбални релаксиращи инцизии и ексимерна лазерна рефрактивна кератектомия. С появата на торични лещи възникна нова възможност за постигане на перфектна зрителна острота, независима от оптична корекция. От друга страна стремежът да се постигне зрителна острота висока по абсолютна стойност и слабозависима изобщо поотношение на рефракционните аномалии и свързаните с възрастта промени (пресбиопия) наложи използването на мултифокални или комбинация на мултифокални с торични лещи.
Подборът на пациентите, прецизното определяне на предоперативните кератометрични и ехобиометрични показатели, точната позиция и големина на оперативния разрез, използването на точни формули и създаването на индивидуализиран подход при изчисляване на вътреочните лещи се оказват фокуси с изключително голяма значимост.
Д-р Калайджиев поставя на анализ своите резултати след операция за катаракта на голяма група пациенти, които имат астигматизъм, пресбиопия и/или двете рефракционни състояния, като се стреми да посочи насоките за подобрение на този вид рефрактивна катарактна хирургия: по-точни предоперативни измервания на стойността и градуса на цилиндъра, внимателно хирургическо планиране на разреза, използване на торични и
мултифокални лещи, или комбинация от тях с оглед следоперативно повишаване на зрителната острота. Стратегическа цел и актуална задача е намирането и утвърждаването на нови алтернативи за следоперативно постигане на превъзходна зрителна острота и намаляване зависимостта от оптична корекция.
Официалната защита на дисертационния труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност ОФТАЛМОЛОГИЯ на д-р Васил Георгиев Маринов, на тема:« Ретинопатия на недоносените – честота, прогностични фактори, стадии и поведение » се състоя на 20.01.2014 г. в Катедра по очни болести към Медицински Университет – Пловдив.
Наичен ръгонодител: проф д-р Нели Сивкова, дм, FEBO
Научно жури:
Председател: проф д-р Мариета Конарева-Костянева, дм
Членове: проф д-р Ива Петкова, дм; доц д-р Геновева Алексиева, дм; проф д-р Цветан Марков, дмн; проф д-р Нели Сивкова, дм, FEBO; проф д-р Мариета Конарева-Костянева, дм
Рецензенти: проф д-р Ива Петкова, дм; доц д-р Геновева Алексиева, дм
Останалите членове на журито – със становища
С пълно единодушие, с 5 гласа „ да „ на д-р Васил Георгиев Маринов беше присъдена образователната и научна степен „ДОКТОР”.
РЕТИНОПАТИЯ НА НЕДОНОСЕНИТЕ - ЧЕСТОТА, ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ, СТАДИИ И ПОВЕДЕНИЕ
Резюме:
В настоящия дисертационен труд се изследва честотата на РН в град Пловдив и региона за периода септември 2009 – февруари 2012 г. Проучва се наличието на сигнификантни и независими рискови фактори от страна на майката и на детето както за възникване на РН, така и за прогресия на вече проявено заболяване до стадии, налагащи лечение. Прави се опит да се предложи лесноприложим и неинвазивен прогностичен модел за очаквания ход на заболяването, с който биха могли да се намалят излишните офталмологични прегледи без да се пропусне рисков пациент.
Признаци на РН наблюдавахме при тревожно високия брой 40 деца (30.3% от цялата скринирана група), като при 16 от тях (12.1%) заболяването прогресира до тип 1 предпрагова РН, налагаща лечение, а при 24 деца (18.2%) се стигна до спонтанна регресия.
Изследвани бяха 15 потенциални рискови фактора от страна на майката. Макар и да не показаха статистически значима разлика както между пациенти, непроявили и проявили признаци на РН (съпоставка между група I и група II), така и между спонтанно регресирали и прогресирали до стадии, налагащи лечение (съпоставка между група IIA и група IIB), някои от тях като „поредност на бременността“, „начин на зачеване“, „предходни преждевременни раждания“, „предходни аборти“, „намеси върху маточната шийка“ трябва да се отчитат от скриниращите офталмолози. Те са не толкова непосредствена причина, колкото предпоставка за преждевременно раждане с всички последици от него.
При анализа на 23 потенциални рискови фактори от страна на плода установихме 8, които показаха статистически значимо по-висока честота при недоносените, проявили признаци на РН, в сравнение с пациентите, неразвили заболяването. Това бяха: „тегло при раждане“ (р=0.007); „едноплодна/многоплодна бременност“ (р=0.007); „абсолютен тегловен прираст на 6-та седмица“ (р=0.00021); „относителен тегловен прираст на 6-та седмица“ (р=0.0019); „О2“ (дни) (p=0.012); „ИБВ + О2“ (дни) (p=0.004); „сърфактант“ (p=0.011) и „брой хемотрансфузии“ (p=0.030). Всички те са рутинно отбелязвани в декурзусите на пациентите.
Предложеният логистичен регресионен модел с абсолютния тегловен прираст показа много висока адекватност (Hosmer-Lemeshow model goodness-of-fit тест, p=0.995 при последната стъпка на логистичната регресия) на осъщественото от нас експериментално проучване. При него като независими и сигнификантни фактори за поява на РН останаха показателите „едноплодна/многоплодна бременност“, „общ брой дни на кислородна суплементация (ИБВ + О2)“ и „абсолютен тегловен прираст на 6-тата седмица след раждането“. Това означава, че с прилагането на този последен и лесноизпълним показател като допълнителен към вече утвърдените тегло при раждане и гестационна възраст няма да се пропусне за скрининг дете, което би показало някакви признаци на заболяването.
За първи път в България се прави съпоставка между недоносени деца с РН, показали спонтанен регрес, и прогресирали до стадии, налагащи лечение (сравнение между група IIA и група IIB). От предполагаемите 15 рискови фактора от страна на майката и 23 от страна на детето само 3 показаха сигнификантна разлика между тези две групи пациенти. Това бяха „гестационната възраст“, „APGAR score на петата минута“ и „APGAR score на петата минута </= 6“. В логистичния регресионен анализ въведохме първия и третия показател поради граничната статистическа значимост на втория. Това доведе до двустъпкова логистична регресия, при която като независим и сигнификантен рисков фактор за прогресия на вече проявена РН до стадии, налагащи лечение, остана само показателят „APGAR score на петата минута </= 6“. Отново предложеният експериментален модел показа много добра адекватност спрямо общата популация (Hosmer-Lemeshow model goodness-of-fit тест, p=0.506 при последната стъпка на логистичната регресия). Този показател е логичен рисков фактор за прогресия на заболяването, тъй като представя забавена послеродова адаптация към екстраутеринната среда на живот с продължителна перинатална асфиксия. Считаме, че обхващането именно на недоносените с признаци на РН, които биха прогресирали до стадии, налагащи лечение, е ключовият момент в борбата с тежките последици от това социалнозначимо заболяване.
От направения анализ на поведението ни при клинично диагностицирана РН считаме, че освен лечението на тип 1 предпрагова РН приемането на „преплюс“ заболяване като показание за терапевтична намеса води до значително по-добри ранни анатомични и функционални резултати. Налице е по-слабо изразена екстраретинална фиброваскуларна пролиферация, ретиналните хеморагии (ако има такива) са по-малки по площ, което води до по-бърз регрес с по-малко остатъчни изменения на офталмоскопски видимите промени в ретината. При изчакване да се достигне класическото „прагово“ заболяване или типичната „плюс“ болест може да се наблюдават значително по-тежки ретинални промени.
Своевременното и адекватно лечение на тип 1 предпрагова РН дава много добри ранни анатомични и функционални резултати. Макар и да наблюдаваме очни усложнения след приложената терапия при 7 от 16-те лекувани от нас деца, всички те показват запазено зрение и възможност за ориентация в непозната обстановка. Това дава добри перспективи за бъдещата реализация на тези деца.
Официалната защита на дисертационния труд за присъждане на образователна и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност ОФТАЛМОЛОГИЯ на д-р Весела Тодорова Миткова-Христова, на тема:« Макулен оток и етиологични фактори при увеити » се състоя на 20.01.2014 г. в Катедра по очни болести към Медицински Университет – Пловдив.
Научен ръководител: Проф. Д-р Мариета Конарева-Костянева, д.м.
Научно жури:
Председател: Проф. д-р Нели Сивкова, д.м., FEBO
Членове: Акад. д-р Петя Василева, д.м.н., Проф. д-р Цветан Марков, д.м.н., Проф. д-р Ива Петкова, д.м., Проф. д-р Нели Сивкова, д.м., Проф. д-р Мариета Конарева-Костянева, д.м.
Рецензенти: Проф. д-р Ива Петкова, д.м., Проф. д-р Нели Сивкова, д.м.
Останалите членове на журито със становища
С пълно единодушие, с 5 гласа „ да „ на д-р Весела Миткова-Христова беше присъдена образователната и научна степен „ДОКТОР”.
МАКУЛЕН ОТОК И ЕТИОЛОГИЧНИ ФАКТОРИ ПРИ УВЕИТИ
Резюме:
Целта на настоящата дисертационна работа е да се установи наличието на макулен оток посредством спектрал-домейн оптична кохерентна томография (SD-OCT) и флуоресцеинова ангиография (ФА) и да се изяснят някои етиологични фактори, водещи до увеити.
В проучването са включени 231 пациенти с увеит, от които 118 са изследвани с образно-диагностичните методи за установяване на макулен оток и 160 здрави доброволци. Контролната група послужи за създаване на нормативна база данни за използвания SD-OCT апарат - RTVue-100.
При малко повече от половината боледуващи от увеит (52,8%) се установи етиологичната причина. Етиологичните фактори повлияват анатомичната локализация на увеита и зависят от възрастта и пола. Най-често срещаните възпалителни заболявания на увеята за пациентите от пловдивски регион са предните увеити, при които групата на HLA B27 (+) с/без системна асоциация заема водещо място. Най-рядко наблюдаваме интермедиерните увеити, етиологията на които все още не е добре позната. Относителният дял на етиологично изяснените случаи е най-голям при задните увеити, като водеща причина за развитието им е токсоплазмозата. След 65
годишна възраст нараства честотата на идиопатичните и вирусни заболявания на увеята.
Установи се, че макулената дебелина в здрави очи зависи от възрастта и пола, като в областта на фовеата е по-голяма при мъжете. Макулената дебелина в централната фиксационна точка и фовеата се увеличава, а тоталната макулена дебелина намалява с нарастване на възрастта. От направения сравнителен анализ на двата количествени протокола на спектрал-домейн ОСТ апарата – RTV-ue 100: ММ6 и ЕММ5 се оказа, че ЕММ5 протоколът анализира по-детайлно ретинената структура в сравнение с ММ6 изследването.
В проучването макуленият оток е водеща причина за понижена зрителна острота у пациентите с увеит (в 43,3% от очите с увеит се установи макулен оток). Етиологичните фактори оказват влияние върху появата на отока, а анатомичната локализация на възпалителния процес определя и морфологичната му характеристика. Най-често макулен оток се наблюдава при панувеитите, а най-рядко – при предните увеити. При възпаление, засягащо цялата увея макуленият оток е предимно кистоиден.
При сравняване на диагностичните възможности на SD-OCT и ФА за установяване на макулен оток при увеити се доказа добра съгласуваност на двата метода, но дифузният макулен оток може да се пропусне, ако се използва само ФА.
Изследва се влиянието на макуления оток върху зрителните функции при очи с увеит и се доказа умерена корелационна зависимост между зрителната острота и макулената дебелина в централната фиксационна точка и фовеата и по двата скениращи протокола. Върху зрителната острота влияние оказва и ОСТ морфологичната находка в макулата, като визусът е най-нисък при очи с кистоиден макулен оток.
Установи се, че серозното отлепване не оказва влияние върху макулената дебелина и зрителната острота. То се наблюдава по-често в комбинация с кистоиден макулен оток и има тенденция да се развива при възпалителни заболявания, обхващащи цялата увея. Наред със серозното отлепване се анализира и наличието на епиретинена мембрана при увеити. Доказа се, че макулената дебелина е по-голяма, а зрителната острота по-ниска за очите с епиретинена мембрана. При всички очи с епиретинена мембрана се наблюдава и наличие на макулен оток.
ОСТ и ФА са взаимно допълващи се образни методи за изследване на структурните промени в архитектониката на ретината при пациенти, боледуващи от възпалителни заболявания на увеята. Те са изключително полезни при поставяне на диагноза, проследяване и прогноза за зрително възстановяване при увеити.
Официалната защита на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност Офталмология на д-р. НЕВЯНА ВАЛЕНТИНОВА ВЕЛЕВА–КРЪСТЕВА на тема:
ОЧНОТО СЪСТОЯНИЕ ПРИ ДЕЦА В НЕРАВНОСТОЙНО ПОЛОЖЕНИЕ, ЖИВЕЕЩИ НА ТЕРИТОРИЯТА НА ГРАД СОФИЯ – ПРОУЧВАНЕ, КОНТРОЛ, ПРЕВЕНЦИЯ.
Научен ръководител Доц. д-р. Геновева Иванова Алексиева, д.м. се състоя на 07 10 2011 г.в катедрата по Офталмология на медицинския Университет София
Научно жури: проф.д-р. Искра Панайотова Маждракова, д.м.н., проф. д-р. Валентина Георгиева Златева, д.м.н., доц. д-р. Златко Иванов Трифонов, д.м., доц. д-р. Геновева Иванова Алексиева, д.м. и доц. д-р. Ива Тодорова Петкова, д.м.
Рецензенти: проф. Д-р. Искра Маждракова, д.м.н. и доц. Д-р. Златко Трифонов. д.м.
С пълно единодушие на д-р. Велева беше присъдена образователната и научна степен « доктор «
РЕЗЮМЕ
“Зрението е рождено право на всеки, а опазването му – дълг на всички”
Акад. Константин Пашев
Най-голямата част от информацията за заобикалящия ни свят се възприема чрез зрителния анализатор. Ето защо, наличието и съответно късното диагностициране и лечение на очните заболявания в детска възраст може да доведе до сериозни проблеми и забавяне на нормалното физическо, умствено и психическо развитие на детето.
Опазването на детското зрение и намаляването честотата на тежки зрителни увреждания и слепота в детската популация са приоритет в здравната политика на редица страни и основният приоритет на програмата на Световната Здравна Организация – “Vision 2020 - Right to Sight”.
Скринингови проучвания на очното състояние на подрастващите разкриват голям брой деца със зрителни нарушения, които в основната си част се диагностицират за първи път към момента на скрининга. Тези данни посочват нуждата от държавна политика при осъществяване охраната на детското зрение и въвеждането на задължителни профилактични прегледи с цел ранно диагностициране на очните заболявания, което стои в основата на успешното им лечение и съответно осигуряване на оптимално физическо, умствено и психическо развитие на детето и професионална и социална реализация в обществото.
Нормалното зрение е необходимо за правилното развитие на всяко дете, особено за децата с интелектуален дефицит. Отдавна е доказана връзката между високата честота на заболявания на зрителния анализатор и умствената изостаналост.
По данни на СЗО по света живеят приблизително 170 милиона души с умствена изостаналост. С други думи, около 3% от населението на Земята има една или друга форма на забавено нервно-психическо развитие. Според тези данни умствената изостаналост е 50 пъти по-честа от глухотата; 28 пъти по-честа от заболяванията на гръбначния стълб като спина бифида и 25 пъти по-честа от слепотата.
Дълги години децата с интелектуален дефицит са изолирани в различни институции, скрити от популацията на т.нар. “здрави хора”. През последните десетилетия във високо развитите страни се наблюдава тенденцията за подобряване на здравните грижи при децата с умствена изостаналост. С инициирането на редица проучвания върху здравословното състояние на децата с интелектуален дефицит се разкрива високата честота на сензорни нарушения при тях и особено високата разпространеност на заболявания на зрителния анализатор, като оснавна част от здравната грижа за тях се изразява в подобряване на качеството на офталмо-логичната помощ с цел по-пълноценно развитие и интегриране в обществото.
Официалната защита на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност Офталмология на д-р. АНА ВЛАДИМИРОВА ГЕОРГИЕВА, на тема:
СЪСТОЯНИЕ НА МАКУЛАТА И РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МАКУЛЕН ЕДЕМ СЛЕД ФАКОЕМУЛСИФИКАЦИЯ ПРИ БОЛНИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
Научен ръководител Акад.д-р. Петя Василева, д.м.н. се състоя на 16 12 2011 г. в катедрата по Офталмология на медицинския Университет София.
Научно жури: Проф. д-р . Петя Василева, д.м.н., проф. д-р. Валентина Георгиева Златева, д.м.н., доц. д-р. Борислав Стоименов Дъбов, д.м., доц. д-р. Нели Петкова Сивкова д.м., доц. д-р. Андрей Димитров Андреев, дм.
Рецензенти: проф. д-р. Валентина Златева, д.м.н. и доц. д-р. Нели Сивкова, д.м.
Останалите членове на научното жури със становища.
С пълно единодушие на д-р. Ана Владимирова Георгиева беше присъдена образователната и научна степен « доктор «.
СЪСТОЯНИЕ НА МАКУЛАТА И РИСКОВИ ФАКТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА МАКУЛЕН ЕДЕМ СЛЕД ФАКОЕМУЛСИФИКАЦИЯ ПРИ БОЛНИ СЪС ЗАХАРЕН ДИАБЕТ
РЕЗЮМЕ
В настоящия дисертационен труд бяха изследвани и проследени за период от 6 месеца общо 144 пациенти със захарен диабет. При 107 пациенти беше извършена стандартна факоемулсификация и 37 болни с наличие на диабетен макулен едем (ДМЕ) бяха проследени за оценка на естествения ход на заболяването. При всички пациенти беше изследвана зрителна острота и дебелината на макулата посредством оптична кохерентна томография.
Доказа се, че катарактната екстракция временно влошава естествения ход на ДМЕ, но на 6-тия месец разликата в дебелината на макулата между оперираните и неоперираните пациенти вече не е статистически значима.
Установи се, че псевдофакичните болни с наличие на ДМЕ преди операцията имат по-висок риск от задебеляване на макулата постоперативно в сравнение с болните без ДМЕ.
При псевдофакичните болни с наличие на ДМЕ се откри корелация между дебелината на макулата и зрителната острота, както и зависимост между зрителната острота и наличието на серозно отлепване на невроепитела в областта на макулата.
При псевдофакичните болни с диабетна ретинопатия абнормните стойности на гликирания хемоглобин и наличието на артериална хипертония се асоциираха с повишен риск от развитие или влошаване на съществуващия ДМЕ в хода на проследяване постоперативно.
Тези резултати посочват необходимостта от лечение на ДМЕ преди извършване на катарактната хирургия и от компенсиране на гликемичния контрол и стойностите на кръвното налягане при болните с наличие на диабетна ретинопатия, постъпващи за катарактна екстракция, с цел предпазване от необратима загуба на зрение.
Официалната защита на дисертационен труд за присъждане на образователната и научна степен „ДОКТОР” по научна специалност Офталмология на д-р. АННА НИКОЛАЕВА ПЕТКОВА на тема:
ДЕТСКИ ОЧНИ ТРАВМИ – ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАВИЯ се състоя на 10.02.2012 г.
Научен ръководител доц. Д-р. Руска Христова, д.м.
Научно жури:
Председател: Доц. д-р. Руска Христова, д.м.
Членове проф. Д-р. Православа Гугучкова, д.м.н, доц. Д-р. Стойна Баналиева, д.м., доц. Д-р. Златко Трифонов, д.м., доц. Д-р. Анна Попова, д.м. и доц. Д-р. Руска Христова, д.-м.
Рецензенти: Проф. Д-р. Православа Гугучкова , д.м.н.
доц. д-р. Ана Попова, д.м.
Всички членове на научното жури гласуваха единодушно с ДА за присъждане на д-р. Анна Николаева Петкова образователната и научна степен доктор.
ДЕТСКИ ОЧНИ ТРАВМИ - ЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И КЛИНИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ
РЕЗЮМЕ
В дисертационната работа направихме ретроспективно, клинико-епидемиологично проучване върху детския очния травматизъм. Материалът се състои от 1408 деца с очно нараняване, амбулаторно преминали за период от 2 години и върху 147 деца лекувани за период от 3 години в очната клиника на УМБАЛ” „Царица Йоанна – ИСУЛ”. Проведохме и анонимна анкета, свързана с нараняванията на очите, сред ученици от едно основно училище и една гимназия.
Поради голямото разнообразие и трудното систематизиране на очните травми при деца, изготвихме наш софтуерен продукт „Регистър за деца с очна травма”, който и за в бъдеще да служи като единна база данни за този вид патология.
Нашето проучване показа, че детските очни травми са често срещани – ¼ от очните наранявания се случват при деца. Съотношението момчета към момичета е 2:1 при по-леките наранявания и 3,4:1 - при по-тежките. Определени са възрастовите, сезонните и часовите пикове на детския очен травматизъм, както и най-честите места на възникване на нараняванията.
Установени са рискови фактори утежняващи функционалния изход от нараняванията на детските очи.
Въз основа на тези резултати изготвихме подробен план за профилактика на детските очни травми.
Научен ръководител Проф. Д-р Нели Сивкова, д.м., FEBO .
Научно жури: Проф. д-р Блага Чилова-Атанасова, д.м.н., Доц. д-р Ива Петкова, д.м., Проф. д-р Нели Сивкова, д.м., Проф. д-р Мариета Конарева-Костянева, д.м., Доц. д-р Лъчезар Войнов, д.м.
Рецензенти: Проф. д-р Блага Чилова-Атанасова, д.м.н., Доц. д-р Ива Петкова, д.м. Останалите членове на научното жури представиха становища. С пълно единодушие на д-р Десислава Колева-Георгиева беше присъдена образователната и научна степен „ДОКТОР”.
КЛИНИЧНА ОЦЕНКА НА ДИАБЕТНИЯ МАКУЛЕН ЕДЕМ ЧРЕЗ СПЕКТРАЛНА ОПТИЧНА КОХЕРЕНТНА ТОМОГРАФИЯ
РЕЗЮМЕ
Целта на настоящия дисертационен труд бе да се направи обширен и комплексен анализ на промените в ретинената дебелина, в морфологията на ретината и витреоретинения интерфейс при диабетен макулен едем (ДМЕ) чрез използване на спектрална ОСТ, да се оценят предимствата и приложимостта на метода в практиката и изгради систематизирана класификация на ДМЕ, базирана на данните от спектралната ОСТ.
Изследването обхвана 137 пациента със захарен диабет тип 2 (265 очи) и 120 здрави лица (120 очи).
Установиха се статистически значими разлики в дебелината на ретината между здрави и диабетици без ДР, здрави и диабетици с ДР (без клинични данни за ДМЕ), както и между диабетици без ДР и диабетици с ДР (без клинични данни за ДМЕ). Те доказват възможността на спектралната ОСТ да отдиференцира ранно субклинично увеличение в ретинената дебелина. То може да се определи като ранен субклиничен ДМЕ. Представените и тествани критерии (основен и допълнителни) се очертават като надеждни за диагностициране на ранен субклиничен едем при пациенти с ДР.
При анализа на микроструктурните промени в ретината при ДМЕ се установи, че наличието и големината на кистоидните пространства, както и локализацията на малки кистоидни пространства във вътрешните ретинени слоеве се асоциира с по-тежко анатомично и функционално увреждане на ретината. Получените данни за връзка между серозното отлепване на невроепитела с макулена и ретинена исхемия и увреждане на ELM, са доказателство за патогенетичното значение на тези фактори. Равномерното разпределение на типовете макулена тракция при очите със серозно отлепване посочва по-малкото значение на тракцията за формирането на този тип макулен едем. Установената по-ниска зрителна острота и по-голяма ретинена дебелина в сравнение с останалите типове ДМЕ, са в подкрепа на становището за по-тежко ретинално увреждане при наличие на серозно отлепване на невроепитела.
Анализът на макулената тракция бе извършен въз основа на няколко показателя – типове задно отлепване на стъкловидното тяло, наличие и типове епиретинени мембрани, ширина на зоната на адхезия при непълно PVD с витреофовеална адхезия и наличие на дисторзия в контура на ретината. Получените данни са в подкрепа на тезата ни, че основно значение за определяне на силата на макулената тракция и отношението й към макулния едем е откриването на дисторзия в контура на ретината в местата на адхезия.
Предложената класификация на ДМЕ интегрира всички количествени и морфологични промени, които могат да бъдат установени чрез спектрална ОСТ – ретинена дебелина, микроструктурни промени в ретината (кистоидни пространства с 3 подвида според големината им, серозно отлепване на невроепитела, интегритет на външните неврорецепторни слоеве) и витреоретинения интерфейс (3 степени според наличие и сила на макулената тракция от задна хиалоидея и епиретинени мембрани). Поради това тя предлага систематична и цялостна диагностична оценка на пациентите с ДМЕ. Практичното й значение е в определянето на тежестта на едема, прогнозата и терапевричния подход.
Получените данни от сравнителния анализ между спектралната ОСТ и конвенционалните диагностични методи (стереоофталмоскопия и ФА) показват добра съгласуваност по отношение диагностициране на ДМЕ. По отношение на макулената тракция, спектралната ОСТ е значително по-прецизна при диагностицирането на непълно PVD и епиретинени мембрани, поради което тя има по-висока диагностична стойност и практично значение за определяне на терапевтичния подход – консервативен или оперативен.
Установената възможност на спектралната ОСТ да диагностицира ранен макулен едем, заслужава по-нанатъшно изследване в лонгитудинални проучвания за установяване дали пациентите с ранен субклиничен ДМЕ ще развият клинично значим едем преди останалите, както и в какви периодите да бъдат проследявани. Бъдещи изследвания върху предложените типове макулена тракция, включително сравнителни проучвания за ефекта на витректомия (или химична витреолиза) при отделните тракционни типове, биха дали отговор кои пациенти подлежат на хирургично лечение.